Икономическият прогрес и икономическата независимост на една страна зависят от стабилността на нейните закони. Предвид сегашната ситуация в страната едва ли е удачно да говорим за каквато и да е стабилност, но ако разгледаме още по задълбочено историята на законодателството ни, ще открием, че всичко е в следствие на водената политика. А фактите са: Търговският закон се прилага от 20 години , за които е изменен 64 пъти, Кодекса за социално осигуряване се прилага от 13 години, за които е претърпял 91 промени, Законът за здравното осигуряване се прилага от 14 години , променен 80 пъти, Данъчно-осигурителният процесуален кодекс се прилага от 7 години и е променен 36 пъти и тъй като списъкът е дълъг ще спра с изброяването до тук, но картината нататък е същата. Както се вижда най-логичният извод е, че честите промени на законите ги правят нестабилни и и непознаваеми от лицата, за които се отнасят. Изготвените законопроекти не се обсъждат достатъчно задълбочено преди приемането им, самоцелно е и обсъждането им в пленарната зала. За приемането им решаващите фактори са интересите на управляващите или на определен кръг от хора. Една от задачите на парламента се изразява в честата промяна на действащите закони с цел да има какво да отчете в края на сесиите си. Да не говорим, че честата промяна много често нарушава тяхната цялост и структура. Нестабилността в законовите разпоредби е предпосатвка за ограничаване на частния бизнес. Демотивират Физическите и юридическите лица да извършат дейност чрез която да реализар доходи, да осигуряват работни места и да попълват държавния бюджет. Засилват стремежа и желанието им да укриват данъци. Често се получава така , че законите се нарушават и от добросъвестните граждани поради неинформираност и непознаване на изменените разпоредби. Съществуват съмнения относно това дали е действащ или отменен съответния закон. В резултат на честата промяна в един момент се поражда и безразличие и незачитане на правните норми. Законодателството на една държава трябва да работи в нейна полза като се явява предпоставка за да се привличат нови инвестиции в стараната, да се ограничава корупцията, да се повишава събираемостта на данъците, да се укрепи стопанската, финансовата и данъчната уредба, да активизира стопанската предприемчивост и по-виския икономически растеж. В България законите служат за задоволяване на частни интереси на определен кръг от хора, а обикновените граждани носят последиците от разграбването на страната ни. Високата безработица, бедността, разграбената индустрия, огромният брой фалирали фирми от малкия и средния бизнес и демографският срив са само част от последиците, които обикновеният гражданин носи на плещите си.
"Демокрацията" в България се нуждае от укрепване, което може да се осъществи единствено посредством засилване на гражданската активност. Нежеланието на хората да се включат в политиката и управлението на страната убива деммокрацията. Участието на гражданите гарантира по-широкия обхват на законите чрез което ще се направи крачка към повишаване на законодателната стабилност.