Най- популярната и използвана мярка е включването на клаузите, които регламентират размера на неустойките при неспазване на договорените условия. Неустойката представлява договореност за отговорността на длъжника при виновно неизпълнение. Нейната функция е да покрие причинените вреди или пропуснати ползи. Точно поради тази причина размера на обезщетението се договаря предварително. За да бъде действителна , неустойката трябва да бъде в същата форма, в която е главният договор. Ако изискванията към него са той да е в писмена форма, то следва и неустойката да е в писмена форма. Тя може да се сключва за всякакъв вид дълг, няма ограничения за задълженията, за които може да се договаря съответното обезщетение, стига изрично да е договорено.
Другата възможност е обезпечението. По своя правен характер то представлява гарантиране изпълнението на дълг чрез правни средства. Търговските обезпечения могат да бъдат два вида: лични и реални (вещни). При личните обезпечения едно или няколко лица гарантират пред кредитора , че длъжникът ще изпълни задължението си. Към тази група спадат пасивната солидарност, поръчителство, банковата гаранция, авал и др. При реалните обезпечения една или няколко вещи се явяват специална гаранция за удовлетворяване на кредитора в случай на неизпълнение. Реални обезпечения са ипотеката, залогът на движима вещ и залогът на вземане.
Най- разпространената форма на гаранция разбира се е поръчителството. Чрез договора за поръчителство , поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да гарантира за неговите задължения ( на третото лице) . Поръчителство може да съществува само за действително задължение. То може да се поеме и за бъдещо, и за условно задължение. Всеки може да бъде поръчител стига да е способен да се разпорежда с имуществото си. Това право нямат малолетните и пълно запретените. Отговорността е солидарна и поради това поръчителят дължи това, което дължи длъжникът, в съответната парична равностойност.
